Законът за обществените поръчки е приет и на второ четене

Народното събрание прие на второ четене Законопроекта за обществените поръчки, предаде репортер на Агенция „Фокус” . След влизането си в сила, той ще отмени действащия от 1 октомври 2004 година Закон за обществените поръчки. В мотивите на законопроекта е записано, че целта му е съобразяване с основното изискване за постигане на пълно съответствие с приложимите европейски директиви. Според вносителите, действащият закон, по отношение на национални правила, вече не отговаря на нуждите на пазара и възложителите. Новият закон урежда всички въпроси, свързани с установяване на национален ред - правила за обществените поръчки. Правилата обхващат както възлагането на поръчки на ниски стойности, така и правомощията на органите за предварителен и последващ контрол, включително на основния национален орган, чрез който се осъществява държавната политика в областта – Агенцията по обществени поръчки. Нейните функции също са уредени изчерпателно в закона. Детайлно уредени са и правомощията на органите за последващ контрол - Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и органите, ангажирани с обжалването - Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд. 

За разлика от досега действащия ЗОП, в новоприетите текстове подходът при дефинирането на кръга на възложителите е променен, като те са изброени изчерпателно по групи. Така се решава въпросът с установяване на нарушителите, с което органите за контрол срещаха затруднения в практиката досега. В чл. 8 и 9 на закона са уредени възможностите и условията за съвместно възлагане на поръчки, включително с други възложители от държави-членки, каквито липсваха в действащия ЗОП. В новия закон е залегнал принципът за публичност, който е проведен чрез Регистъра на обществените поръчки и условието за напълно електронно управление на целия възлагателен процес, което според вносителите ще се гарантира от централизирана електронна платформа, администрирана от Агенцията по обществени поръчки. Законът предвижда подбора на кандидатите или участниците да се извършва чрез изследване в две основни направления, така както е предвидено и в директивите - икономическото състояние на кандидатите или участниците и техническите им способности. Друга съществена разлика със стария ЗОП е, че в него е проведено разбирането за два подхода – избор въз основа на най-ниска цена или на икономически най-изгодна оферта. В новия закон е отразен новият подход, възприет в директивите - винаги трябва да се търси икономически най-изгодната оферта. Важна особеност е, че при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги, възложителите могат да не прилагат закона. Съществена новост е, че вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала. Към момента такава оценка не може да се прави в състезателния етап на процедурата, а бе допустима само като минимално изискване. С приемането на новия ЗОП се очаква да се подобри и усъвършенства функционирането на националната система за възлагане на обществени поръчки, да се създадат гаранции за избягване на грешки и пропуски в практиката по прилагане, като по този начин се постигне по-висока степен на гъвкавост и ефективност при управлението на бюджетните средства.

Източник: Агенция „Фокус”